Като лъвовете

От Константин Петров

Всяка година футболните клубове по света пръскат милиони евро, за да търсят, намират, привличат и отглеждат в академиите си следващите Меси и Роналдо. Но на всяко готово бижу има по хиляда нешлифовани диаманта, които стигат трудно или въобще не успяват да се докопат до големия футбол, защото на клубовете им липсва търпение, желание или опит как да правят от невръстните си младежи професионални футболисти. Двама обичащи играта британци мислят, че са намерили отговора как...

Джъстин Андрюз (ляво) и Марк Уорбъртън

Идеята за NextGen Series възниква по време на приятелски мач между младежите на Манчестър Сити и Аякс преди две години. Тогава създателите на състезанието – телевизионният продуцент Джъстин Андрюз и спортният директор на третодивизионния английски клуб Брентфорд Марк Уорбъртън търсят начин как да развият футбола за младежи в страната.

Те намират съратници в лицето на новоизлюпените милионери от Сити, чийто устойчив модел за развитие включва не само баснословни суми за нови играчи, но и огромни инвестиции в собствената школа. Изправени пред проблемите на младежкия футбол в Англия, „сините” от Манчестър бият финансова и организационна инжекция на Андрюз и Уорбъртън. Така на белия свят се появява NextGen Series.

Какво е NextGen? С две думи това е младежката версия на Шампионската лига. Миналата година започна с 16 отбора, за сезон 2012/2013 вече се записаха 24, а целта е да се стигне до 32. Всичко зависи от парите от реклама и телевизионни права, които организаторите ще успеят да привлекат.

Дебютният сезон противопостави едни от най-добрите школи за млади играчи в Европа – Барселона, Аякс, ПСВ Айндховен, Олимпик Марсилия, Интер, Ливърпул, Астън Вила, Селтик, Манчестър Сити, Тотнъм, Базел, Волфсбург, Молде, Розенборг, Спортинг Лисабон и Фенербахче.

Единственият отбор, който няма да поднови участието си следващата година, е швейцарският Базел. Но за сметка на това договори подписаха Арсенал, Челси, Ювентус, Атлетик (Билбао), Борусия (Дортмунд), Пари Сент Жермен, Андерлехт, ЦСКА (Москва) и Олимпиакос. Стартът на новия сезон е в средата на август.

Трофеят на NextGen Series

За разлика от истинската Шампионска лига, отборите в NextGen не се класират на база успехи в местното първенство, а по-скоро заради добра репутация и възможност да постигнат договорка с шефовете. Това от една страна е добре, защото дава възможност на най-богатите (и по презумпция) най-добри школи да участват. Но негативната страна е, че съществува голяма доза на дискриминация.

Преди да съдим обаче, не бива да забравяме, че форматът е на една година, не е под шапката на УЕФА и затова организаторите не могат да бъдат упреквани, че фаворизират големите за сметка на малките. Бърз поглед върху картата на Европа показва, че има представители на всички големи първенства (от Англия са цели шест), включително белгийски, турски, руски, гръцки и два (!) норвежки отбора. Липсват сръбски, украински и може би полски или чешки.

Всеки клуб има право да картотекира 18 играчи. Желателно е всички да са под 19 години, но се допуска изключение за трима състезатели на тази възраст. Има обаче едно условие – треньорът няма право да пуска едновременно и тримата 19-годишни на терена.

През първото издание на турнира се стигна до гаф, който в крайна сметка струваше мястото на Тотнъм на полуфинала. Въпреки че отказаха да обявят официалната причина „защо”, „шпорите” сами се оттеглиха от състезанието, след като вече бяха победили Ливърпул в директните елиминации. Източници от клуба обаче признават, че са объркали картотеката на един от футболистите, взел участие в мача.

Груповата фаза се провежда по познатия график – отборите са разделени на групи по 4.

През следващия сезон те са следните:

Група 1: Барселона, Тотнъм, Олимпиакос, Волфсбург

Група 2: Манчестър Сити, Ювентус, Пари Сен-Жермен, Фенербахче

Група 3: Челси, Аякс, ЦСКА (Москва), Молде

Група 4: Арсенал, Атлетик (Билбао), Олимпик (Марсилия), Андерлехт

Група 5: Ливърпул, Борусия (Дортмунд), Интер, Розенборг

Група 6: Спортинг (Лисабон), Селтик, Астън Вила, ПСВ Айндховен

За осминафиналите се класират първите два от всяка група, както и най-добре представилите се трети. Следват директните елиминации и финалът, който се решава в един мач на неутрален терен.

„Искаме да запълним една празнина”, споделя Уорбъртън, „Като изключим няколко изключителни таланта, които отиват директно в първите отбори, на огромна част от обещаващите футболисти в академиите не се предлагат достатъчно постоянни и големи предизвикателства. Ние сме убедени, че можем да избегнем пропиляването на таланти, като помогнем на много младежи да достигнат нивото на възрастните играчи.”

„Ако оставим настрана Младежката Купа на Асоциацията, децата в английските отбори не играят в достатъчно състезателни мачове. В много от срещите на резервните тимове резултатът е без никакво значение. Освен това нашето състезание има и обучителен характер: играчите ще научат много, когато пътуват зад граница, защото често ще трябва да напускат домовете си.”

Освен това ще се сблъскват с коренно различни стилове на игра, ще изживяват заедно дългите пътувания и ще трябва да свикнат да играят по два мача на седмица, което ще направи прехода им към мъжкия отбор по-плавен. Това са предизвикателства, за които до момента нямаше ефективно решение и Марк Уорбъртън се надява да е намерил правилната формула.

„Гледах на живо някои от мачовете в NextGen тази година и те бяха доста качествени”, споделя бившият треньор на младежите в Арсенал и настоящ помощник-мениджър на Арсен Венгер – Стив Боулд. „Мисля, че това е инициатива, в която трябва да се включим, защото това е друг аспект на образование, където се играе срещу най-добрите футболисти от цяла Европа. Момчетата правят същото, което се случва и при мъжете – дългите пътувания, подготовката преди мача. Освен това се играе срещу някои доста силни отбори – Барселона участват отново – така че, мисля, че опитът ще е безценен."

Освен за младите играчи, турнирът се оказа трамплин към големия футбол и за един непознат до скоро треньор. Финалът на първото издание между Интер и Аякс се игра на стадиона на Лейтън Ориент в Лондон пред около 2500 зрители. Между тях бе и президентът на „нерадзурите” Масимо Морати. Неговите момчета спечелиха титлата след дузпи (1-1 в редовното време), а на следващия ден мениджърът на победителите Андреа Страмачиони се озова начело на представителния тим, където е и днес.

За да илюстрирам по-ясно значението на NextGen Series, ще го обясня така – ако преди 5-6 години имаше такова състезание, в него щяха да играят Лео Меси, Джак Уилшър, Сеск Фабрегас, Дани Уелбек, Марио Гьотце, Кристиян Тейо, Хави Мартинез, Марио Балотели, Себастиан Джовинко, Войчех Шчезни и т.н. И най-вероятно качествата им щяха да станат достояние за нас – простосмъртните фенове – много преди те да бяха получили шанс за изява в мъжките отбори.

Защото NextGen вече има сделка за телевизионно излъчване! В близките дни организаторите ще обявят и графика за запалянковците пред малкия екран. Нека за секунда бъдем честни – кой мач предпочитате да гледате? Монтана – Калиакра или младежите на Аякс срещу тези на Барселона? И аз така си помислих...

Кого изпуснахме да гледаме през миналия сезон?

На първо място са двамата голмайстори на състезанието с по 7 попадения – Жан-Мари Донгу (17 години, Барселона) и Виктор Фишер (17 години, Аякс). Тъй като камерунецът вече беше разглеждан под лупа, ще се съсредоточа върху поредния вундеркинд от холандската школа. В Амстердам се говори, че датчанинът е новият Кристиан Ериксен.

На четвъртфиналите Фишер, който може да играе като офанзивен халф или нападател, разнищи отбраната на „каталунците” и вкара два гола, последвани от хеттрик срещу Ливърпул на полуфинала. Изявите му не останаха незабелязани и в Англия се заговори, че Сър Алекс Фъргюсън му е хвърлил око. Фишер е национал на страната си, като до момента има 40 мача и 26 гола за различните формации. Участва винаги в подготвителните лагери на представителния отбор на Аякс и нищо чудно още догодина да радва редовно публиката на „Амстердам Арена”.

Дави Клаасен (19 години, Аякс) е друг талант, на когото обаче имахме щастие да се порадваме за малко през изминалия сезон. Франк Де Бур пусна младежа от Хилверсум в мача от групите на Шампионската лига срещу Лион, игра и 45 минути срещу Юнайтед в Лига Европа. Клаасен записа 4 мача в Ередивизи, вкара и дебютно попадение срещу НЕК Ниймеген. Висок 1,85 метра офанзивният полузащитник няма проблеми в единоборствата със защитниците, а в школата на Аякс го оприличават на Кларънс Зеедорф заради тежкия му шут и кадифените пасове напред. Беше капитан на вицешампиона в първото издание на NextGen Series.

Още бъдещи звезди – Мушага Бакенга (19 години, Розенборг), който през януари премина в Клуб Брюж за 2,6 милиона евро и вече е несменяем титуляр в новия си клуб, Гари Гарднър (19 години, Астън Вила) започна често да играе на мястото на Стилиян Петров, Алберто „Бетиньо” Коельо (18 години, Спортинг Лисабон), Стефано Денсвил (19 години, Аякс), Самуеле Лонго (20 години, Интер) и много още младежи, чиито имена тепърва ще учим и повтаряме.

За съжаление в момента единствената утеха за феновете в България, които искат да гледат NextGen Series, остават линковете в интернет и насичащите картина и звук. Какво ли трябва да направим, за да покажем на нашите телевизии, че все още има места във футболния свят, които не са покорени? Може би трябва да пишем повече за тях...

------------------------------------------------

Ако статията ви е харесала, ударете един "like" на страницата на Barsenal във Facebook!

------------------------------------------------