Кучета в резерв

От Константин Петров

 

През седмицата мениджърът на Челси Андре Вияш-Боаш хвърли бомбата в Англия, като разкритикува организацията на футбола в страната и заяви, че лигата, в която се състезават резервните отбори, е откровено слаба и неефективна. Той предложи вторите селекции да могат да играят в Чемпиъншип, както е позволено в Испания, за да поддържат форма с редовен футбол срещу силни съперници всяка седмица.

И за малко да го изядат с парцалите!

Какви са аргументите на Футболната асоциация

Шефът й Анди Уилямсън заяви: „Честно казано предложението (на Вияш-Боаш) е обидно. Клубовете в долните лиги са суверенни единици и представляват с гордост града или околността, от които са. Това са професионални мачове, които имат значение – а не просто платформа за развитие на играчите на другите отбори.”

Арсен Венгер застана на страната на по-малките клубове: „Феновете на Барнет няма да са съгласни техният тим да не се изкачи в горната лига, само защото резервите на Арсенал са пред тях. Много е трудно да се задоволят едновременно интересите и на по-малките отбори и на големите, които могат да имат „Б”-състав, който да е боеспособен в долните дивизии.”

Французинът продължава: „Проблемът, който трябва да се реши тук, е развитието на играчите между 18 и 21 години и интеграцията им в първия отбор. Треньорите могат да разберат колко е добър даден играч, ако му намерят място в някой друг отбор в по-долна лига под наем. Ние правим точно това и ако той е достатъчно добър, успее да се адаптира добре и да убеди хората, че го бива, тогава се връща при нас.”

Желязна логика на пръв поглед, но реалността е коренната противоположност. През последните 5 години в първия отбор на Арсенал няма нито един играч, който преди това е бил под наем в по-долна дивизия. Нито един! Всичките бяха или давани повторно под наем, или продавани или освобождавани. Пробивите винаги идваха от резервния отбор. При другите големи в Англия също е така. Мениджърите не пускат най-добрите си млади играчи под наем, а ги държат при себе си, за да ги следят отблизо.

За щастие Вияш-Боаш има поддръжник на идеята си – Дейвид Мойс. Той призна, че е опитал да пробута „Б”-отбора на Евертън в Конференциите (5-та и 6-та дивизия), което е щяло да бъде полезно не само за неговите играчи, но и за другите тимове. Мойс изтъква предимства като различен календар за мачовете от този в момента, което предполага и друг тренировъчен режим на младежите, сходен с този на мъжете от първия отбор. Не е имал дори претенции да участват в борбата за промоции, просто е искал да направи най-доброто за момчетата си. Но не са му позволили.

Защо отдаването под наем на млади играчи в много по-слаби отбори е неефективно

Отборите от Висшата лига имат солидна традиция в отдаването на млади таланти под наем в по-долните дивизии. Правят го, за да могат младоците да вкусят жестоката битка не терена, която се случва в Чемпиъншип и Лига 1 и 2. Там много често не се залага на комбинативна игра и техника, а на яки единоборства и понякога дори на откровен махленски футбол.

И точно там е проблемът! Всеки клуб си има своя философия или ДНК (както обичат да я наричат в Каталуния). Треньорите в школата „преподават” на малчуганите от всички възрасти определен начин на игра, който се изповядва и при батковците от първия отбор, които всяка седмица ритат пред 60-70 хиляди души.

Така лека полека в главите и краката на играчите от резервните тимове се бетонира въпросното ДНК и когато ги извикат да пълнят дупки в първия отбор, те нямат нужда от много адаптация. Обаче ако тези същите момчета ги откъснат от атмосферата на клуба и съотборниците им (които на тази възраст са и най-близките им приятели), философията, на която са ги учили до вчера, изведнъж бива изместена от кредото на друг тим, друг треньор, друга публика и дори друга тренировъчна база.

Те научават неща, които може да не са им от полза и забравят други, които 100% трябва да знаят. Все пак тук става въпрос за отбори от по-долните дивизии, което означава по-слаби съотборници, от които да се учат и по-слаби треньори, които да ги напътстват.

Друг много важен фактор е игровото време. Когато пращат един играч под наем в друг отбор, мениджърите нямат никаква гаранция, че той ще играе редовно (какъвто всъщност е смисълът на цялото упражнение). Много пъти точно невъзможността на младите момчета да се приспособят към нов град и обкръжение от хора въздействат върху формата им и те не успяват да дадат най-доброто от себе си. Все пак не трябва да се забравя – това са деца!

А какво става с тези, които остават в клуба и не ги дават под наем?

Играят в Лигата на резервите и Младежките лиги. Но те по дефиниция не са създадени като състезание, а служат по-скоро за поддържане на форма. Да, печелят се точки, има класиране, но няма изпадане, няма купи, няма фенове по стадионите, има протоколни мачове.

Нека на това противопоставим битката за промоция в най-забутаната Конференция на Англия. Няма ли мотивацията за игра в такъв случай да е в пъти по-голяма? Младежите ще играят за обозрим резултат в края на сезона. Може да се качат в горната Конференция, може да играят плейофи, може да се борят да не изпаднат...

И ще правят всичко това заедно, като отбор, от люлка до пенсия, а не разпокъсани из 2-ро и 3-то дивизионни тимове.

Как го правят на другите места?

Тук най-добрият пример е Испания. Там „Б”-отборите имат право да играят в Сегунда, но нямат право да участват в Купата на Краля и да печелят промоция за Ла Лига. И какво от това? Вторият ешелон е напълно достатъчен за младите момчета, ако искат да се докажат. Там се играе срещу мъже, които до миналата година са ритали на Бернабеу и Ноу Камп.

Разбира се не всички дублиращи тимове могат да стигнат до Сегунда и си ритат в по-долната лига. Където обаче имат възможността да се борят за промоция. В момента само Барса „Б” и Виляреал „Б” представят дублиращите отбори в Сегунда, но Реал Мадрид Кастия също са се запътили стремглаво натам и от следващия сезон можем да гледаме още 2 „класико”-та. Няма значение, че ще са между младежите... Не забравяйте, че „младежи” са били Меси, Иниеста, Шави, Касияс, Солдадо, Виктор Валдес, Хуан Мата, Пуйол, Педро, Бускетс, Тиаго, Боян и т.н.

В Германия също работи испанският вариант, само че с едно ниво надолу. Резервните отбори нямат право да влизат във втора Бундеслига.

И може би точно тук се крие златната среда. Имайки предвид, че Чемпиъншип е наистина силно първенство, а Лига 1 не чак толкова, тогава може резервните отбори да се ограничат до Лига 2. В момента „Б”-селекциите в Англия играят в „първенство” от средно 10 отбора, създадена на регионален принцип. В Лига 2, както и в по-долните, има 24!

Така нищо не пречи на Футболната асоциация да позволи на тези отбори, които искат, да пуснат резервните си състави в най-ниските регионални първенства и да им дадат възможността да се изкачват нагоре, но не по-високо от Лига 2. Нима няма да е интересен както за играчите, така и за зрителите още един мач между Манчестър Юнайтед „Б” и Кроули Таун, Макълсфийлд и Болтън „Б” или Саутенд и Арсенал „Б”?

 

И за финал – резервните отбори могат да бъдат трамплин и за кадърните треньори. Единствената мениджърска позиция на Пеп Гуардиола преди да поеме мъжете беше при „децата”. На Луис Енрике също...

------------------------------------------------

Ако статията ви е харесала, ударете един "like" на страницата на Barsenal във Facebook!

------------------------------------------------