От
Константин Петров
В ерата на Лео Меси, Уейн Рууни и Майкъл Оуен,
които въпреки невръстните си години и девствените си мустачки вече бяха
суперзвезди и заработваха седемцифрени суми, е невъзможно и несериозно да не
обръщаме внимание на 15-16 годишни хлапаци, които карат двойно по-възрастни от
тях професионалисти да изглеждат като ученици.
След като от началото на сезона до момента Пеп
Гуардиола „повиши” за постоянно четирима младежи от „Б”-формацията на Барса
(Тиаго Алкантара, Андреу Фонтас, Исак Куенка и Кристиян Тейо) и викаше
допълнително други момчета, които да заместват контузени и наказани титуляри,
мениджърът от Сантпедор отвори в резервния отбор място за много точно такива
15-16 годишни невръстни младежи от юношеските състави на каталунците. Те, от
своя страна, прегърнаха възможността да играят професионален футбол във Втората
дивизия на Испания и нищо чудно да видим някой от тях да стъпи на Ноу Камп
преди края на сезона, ако последните мачове са без значение за титлата.
Едно от тези момчета е „камерунското чудо” Жан
Мари Донгу Тсафак.
Роден е на 20 април 1995 година в най-големия
град в Камерун – Дуала. Пристига в Барселона през 2008-ма заедно с още няколко
свои сънародници благодарение на Фондацията на Самуел Ето’о, която помага на
деца от Африка да намерят пристан извън Черния континент.
Интересен факт е, че точно по това време
отношенията между камерунската звезда и Гуардиола, който току-що бе станал
треньор на Барса, не бяха много топли, защото мениджърът сложи старите кучета,
между които и Ето’о, на тезгяха на сергията за продажба. В крайна сметка
двамата се помириха, камерунецът остана още една година в клуба и вратите на Ла
Масия се отвориха за 13-годишния тогава Жан Мари.
Веднъж попаднал в най-добрата футболна
академия, хлапакът не губи време, хваща бързия влак и минава през юношеските
формации на Барса като през малки гари. Става ясно, че младежът е нещо
специално и е на космически години пред връстниците си, когато „врътва номера
на Меси” – прескача 3 възрастови групи само за една година.
„За това момче няма граници, ако продължи да
се развива както до момента”, казва Оскар Гарсия – един от треньорите му и част
от Дрийм тима на Кройф.
Греъм Хънтър, може би най-добрият познавач на
Барселона измежду пишещите журналисти, казва за нападателя, че той има „ниския
център на тежестта, който правеше Ромарио неудържим, изчислява удара си с
прецизността на шампион по снукър и е експлозивен като кобра, която се спуска,
за да нанесе смъртоносна атака”.
Донгу е висок 1,78 метра, но компенсира с
физика а ла Майк Тайсън и еднкво добра игра и с двата крака. Това му помага да
бори без притеснение защитниците от Сегунда, някои от които са два пъти
по-възрастни от него. А за тези, които са от неговата генерация, Хънтър има
само един съвет: „Започвайте да сънувате кошмари от сега, за да сте тренирани,
когато излезете да играете срещу него.”
Тази препоръка не идва без покритие. Две от
постиженията на младежа са забележителни – играейки за младежките отбори на Барса,
веднъж той отбелязва 20 гола в рамките на 14 дни. Другият му връх са вкараните
над 70 попадения в първенството за един сезон и то във възрастови групи,
по-високи от неговата. За капак нападателят от Камерун не рядко участва в
тренировките на първия отбор на Барса – чест, която изключително малко
„хлапаци” получават.
През настоящата кампания Жан Мари Донгу има 8
мача за втория отбор на Барселона (дебютът му бе на 28 януари срещу Хуеска),
като във всичките влизаше в края като резерва. В неделя срещу Алкояно също беше
така – появи се на терена в 80-тата минута, при резултат 1:1. Но тази вечер
беше различна – трябваха му само 30 секунди и едно докосване с топката, за да
отбележи победното попадение за 2:1. Това беше първият гол на камерунеца в
професионалния футбол и най-вероятно този, който му гарантира армия от агенти и
мениджъри, които да спят на входната му врата.
Според авторитетния сайт transfermarkt.de Донгу струва 100 хиляди евро, а договорът му с
Барселона изтича на 30 юни тази година. Това означава, че всички европейски
клубове най-вероятно се облизват за правата му, готови да му предложат
умопомрачителна заплата и спонсорски договори. Единствено английските отбори
биха имали проблем, защото той все още не е играл за нито един национален
отбор, което означава, че няма да получи работна виза за Острова.
Остава му още година и
няколко месеца, за да вземе испанско гражданство, което ще го направи годен за
националния отбор на новия му дом, но едва ли Футболната федерация на Камерун ще
го позволи.
Тъй като не бе възможно да се потвърди дали
договорът му наистина изтича в края на сезона, участието му в мачовете на Барса
„Б” може да се тълкува по два начина – или от клуба не искат да го загубят и му
показват, че наистина държат на него и го смятат за талант от ранга на Меси,
или информацията е грешна и момчето си е заслужило всеки суперлатив, изговорен
по негов адрес.
Но и в двата случая едно е ясно – от школата
на Барса се излюпи рядък талант, който неминуемо ще бъде сравняван с Меси,
въпреки коренно различните им стилове на игра. И ако се вярва на
доброжелателите му, един ден той ще покори Испания, Европа, а защо не и света.
------------------------------------------------
Ако статията ви е харесала, ударете един "like" на страницата на Barsenal във Facebook!
------------------------------------------------
