От Константин Петров

Тази история е библейска и крие един тон подтекстове. Но все
пак символиката й може да бъде пренесена успешно върху модерния воаяж на Арсен
Венгер с единствената разлика, че той не отива в Рим, а в Милано (за мача от
Шампионската лига). И както е тръгнал, е много вероятно да увисне на кръста.
След кратък период на ментална стабилност французинът отново
поднесе порция необмислени, притеснителни и дори обезкуражителни коментари за
конспирацията срещу него и Арсенал, като обвини съдията и тактиката на Мартин
Йол за загубата от Фулъм с 2:1.
Но вместо да търси вината другаде, той трябва да погледне в
собствената си градинка и да помисли много сериозно защо изгуби спечелен мач.
Ето три опорни точки за размисъл:
„Дузпата” срещу
Жервиньо
Този сезон се забелязва една много странна тенденция – играчите
на Арсенал трябва да бъдат отстреляни с гаубица, за да им свирят дузпа. Но
истината е, че в този случай вината е толкова на съдията, колкото и на
Жервиньо.

С други думи – изигра го като за театрална награда. Вместо
да остави тялото си да продължи по естествения си път, той размаха ръце и преви
гръбнак досущ като Черния лебед.
Най-вероятно в този момент Лий Пробърт си е помислил как ще
му се присмиват аверите в местния пъб, ако свири дузпа за това виртуозно
изпълнение от класическия балет и си замълча. Но ако нямаше нарушение, не
трябваше ли да има поне картон за симулация?
Страхът на Арсенал от
2-ри гол
Статистиката показва, че в последните 10 мача във всички
състезания момчетата на Венгер са вкарвали повече от един гол само 2 пъти –
срещу Уигън (4:0) и Астън Вила (1:2). Имат 2 загуби „на 0” от Манчестър Сити и
6 мача – срещу Евертън (победа), Уулвърхемптън (равен), КПР (победа),
Олимпиакос (загуба) и два пъти срещу Фулъм (равен и загуба), в които само
веднъж са опънали мрежата на противника.
Тези показатели могат да означават няколко неща:
Отборът има безрезервна вяра в защитата (малко вероятно) –
по принцип няма нищо лошо, но след ерата на Адамс, Киоун, Диксън и Уинтърбърн
Арсенал никога не са се славели с много стабилна четворка отзад. Още повече, че
в момента тя е съставена изцяло от централни защитници.

Тук вината е само на Венгер, който пусна Сантос в гръцката
касапница, вместо да го остави в Лондон. Това му решение буквално уби красотата
в играта на Арсенал, защото бразилецът може и да не е спринтьор, но е
невероятен техник, асистира и дори бележи голове. Което води до следващата
причина:

При другите също е така – африканецът вкарва едно от пет
чисти положения на празна врата, след няколко хубави асистенции Уолкът стана
много лесно предвидим, а Аршавин дори няма и нужда от коментар. Професорът
трябва да се отърве от него, докато все още може да му вземе някой паунд.
Неадекватни
мениджърски решения

Ето какво можеше да направи:
Всеки уважаващ себе си мениджър щеше да разкара Джуру от
там, ЩОМ ГО Е ПРЕДВИДИЛ. Ако не се беше „изфукал”, че го е предвидил – няма
проблеми и по-бързо изкарани червени картони сме виждали. Съдията щеше да си го
отнесе, както си и заслужава и животът щеше да продължи. Но да казваш, че си
видял ТИР-а в насрещното и въпреки това си решил да дадеш газ на колата, е
непростимо.
Венгер стигна и още по-далече – вместо да отбие встрани,
като пусне Игнаси Мигел като ляв бек и сложи страхотния Коклен от дясно, той не
само даде газ, ами пусна и нитрото, като вкара в игра Скилачи, който асистира
брилянтно на Боби Замора за победния гол в 93-тата минута.
И изведнъж кръстът на Арсен натежа и тръненият венец го
раздра още по-дълбоко.
Вече единствено от него зависи дали Сан Сиро ще се превърне
в Голгота, а червено-черните пирони ще се забият в ръцете му.
Той има нужда от помощ, но само апостол Анри не стига..
------------------------------------------------
Ако статията ви е харесала, ударете един "like" на страницата на Barsenal във Facebook!
------------------------------------------------
------------------------------------------------
Ако статията ви е харесала, ударете един "like" на страницата на Barsenal във Facebook!
------------------------------------------------
Няма коментари:
Публикуване на коментар