Quo vadis, мосю Венгер?

От Константин Петров

“Quo vadis, Domine?” или „Накъде отиваш, Боже?” пита Петър Исус, когато вижда, че Божият син върви към Рим. „Отивам в Рим, за да бъда разпнат отново!”, отговаря той.

Тази история е библейска и крие един тон подтекстове. Но все пак символиката й може да бъде пренесена успешно върху модерния воаяж на Арсен Венгер с единствената разлика, че той не отива в Рим, а в Милано (за мача от Шампионската лига). И както е тръгнал, е много вероятно да увисне на кръста.

След кратък период на ментална стабилност французинът отново поднесе порция необмислени, притеснителни и дори обезкуражителни коментари за конспирацията срещу него и Арсенал, като обвини съдията и тактиката на Мартин Йол за загубата от Фулъм с 2:1.

Но вместо да търси вината другаде, той трябва да погледне в собствената си градинка и да помисли много сериозно защо изгуби спечелен мач.

Ето три опорни точки за размисъл:

„Дузпата” срещу Жервиньо

Този сезон се забелязва една много странна тенденция – играчите на Арсенал трябва да бъдат отстреляни с гаубица, за да им свирят дузпа. Но истината е, че в този случай вината е толкова на съдията, колкото и на Жервиньо.

За разлика от мачовете срещу Манчестър Сити и Куийнс Парк Рейнджърс, където защитата залагаше на волейбол, Филип Сендерос от Фулъм приложи хубава класическа подсечка и всички го видяха. Защо тогава съдията не наду свирката? Защото африканецът се направи на Баришников, извъртя едно па де дьо и завърши с цукахара с чупка.

С други думи – изигра го като за театрална награда. Вместо да остави тялото си да продължи по естествения си път, той размаха ръце и преви гръбнак досущ като Черния лебед.

Най-вероятно в този момент Лий Пробърт си е помислил как ще му се присмиват аверите в местния пъб, ако свири дузпа за това виртуозно изпълнение от класическия балет и си замълча. Но ако нямаше нарушение, не трябваше ли да има поне картон за симулация?

Страхът на Арсенал от 2-ри гол

Статистиката показва, че в последните 10 мача във всички състезания момчетата на Венгер са вкарвали повече от един гол само 2 пъти – срещу Уигън (4:0) и Астън Вила (1:2). Имат 2 загуби „на 0” от Манчестър Сити и 6 мача – срещу Евертън (победа), Уулвърхемптън (равен), КПР (победа), Олимпиакос (загуба) и два пъти срещу Фулъм (равен и загуба), в които само веднъж са опънали мрежата на противника.

Тези показатели могат да означават няколко неща:

Отборът има безрезервна вяра в защитата (малко вероятно) – по принцип няма нищо лошо, но след ерата на Адамс, Киоун, Диксън и Уинтърбърн Арсенал никога не са се славели с много стабилна четворка отзад. Още повече, че в момента тя е съставена изцяло от централни защитници.

Липсват бековете (очевадно) – Франсис Коклен показа нагледно каква е разликата между наличието и липсата на краен защитник. Срещу Фулъм и КПР той постоянно се включваше по крилото и тормозеше защитата, а от другата страна Джуру само се опитваше. Но той няма вина – все пак е централен защитник.

Тук вината е само на Венгер, който пусна Сантос в гръцката касапница, вместо да го остави в Лондон. Това му решение буквално уби красотата в играта на Арсенал, защото бразилецът може и да не е спринтьор, но е невероятен техник, асистира и дори бележи голове. Което води до следващата причина:

Офанзивните играчи изпускат много (притеснително много) – тук Ван Перси е неприкосновен. Но Жервиньо, Уолкът, Аршавин и най-вече Рамзи са с главна заслуга в момента „топчиите” да не са четвърти или дори 3-ти. За последните 10 мача Вермален и Косчелни имат общо 3 гола, а гореспоменатите господа ОБЩО 2! И двата са на Жервиньо. Последното попадение на Рамзи бе преди 2 месеца и половина срещу Олимпик (Марсилия), а пропуските му се броят на всичките пръсти на ръцете на целия отбор. Неприемливи показатели за титулярния офанзивен халф в схема 4-3-3.

При другите също е така – африканецът вкарва едно от пет чисти положения на празна врата, след няколко хубави асистенции Уолкът стана много лесно предвидим, а Аршавин дори няма и нужда от коментар. Професорът трябва да се отърве от него, докато все още може да му вземе някой паунд.

Неадекватни мениджърски решения

За съжаление и за Венгер дойдоха дните, за които VaGro говореше преди месец. На пресконференцията след мача с Фулъм французинът заяви: „Предвидих го (червения картон), защото когато Фрай влезе в игра, единствената им цел бе да изкарат втори жълт картон на Джуру. В момента, в който си изкара 1-вия картон, те бяха готови на всичко, за да получи и втори и съдията беше достатъчно наивен, за да го даде. Нямаше да имаме проблем, ако бяхме останали 11 души на терена. Реферът много повлия на мача. Аз какво мога да направя?”

Ето какво можеше да направи:

Всеки уважаващ себе си мениджър щеше да разкара Джуру от там, ЩОМ ГО Е ПРЕДВИДИЛ. Ако не се беше „изфукал”, че го е предвидил – няма проблеми и по-бързо изкарани червени картони сме виждали. Съдията щеше да си го отнесе, както си и заслужава и животът щеше да продължи. Но да казваш, че си видял ТИР-а в насрещното и въпреки това си решил да дадеш газ на колата, е непростимо.

Венгер стигна и още по-далече – вместо да отбие встрани, като пусне Игнаси Мигел като ляв бек и сложи страхотния Коклен от дясно, той не само даде газ, ами пусна и нитрото, като вкара в игра Скилачи, който асистира брилянтно на Боби Замора за победния гол в 93-тата минута.

И изведнъж кръстът на Арсен натежа и тръненият венец го раздра още по-дълбоко.

Вече единствено от него зависи дали Сан Сиро ще се превърне в Голгота, а червено-черните пирони ще се забият в ръцете му.

Той има нужда от помощ, но само апостол Анри не стига..

------------------------------------------------

Ако статията ви е харесала, ударете един "like" на страницата на Barsenal във Facebook!

------------------------------------------------