Made in Deutschland

От Константин Петров

След като Крал Анри Френски за втори път напусна владенията си в Северен Лондон и  е малко вероятно да потрети престоя си там, старейшините в Арсенал започнаха трескаво да мислят кой ще е неговият престолонаследник.

И според немския многотиражен вестник „Билд” логично или не са се спрели на принца на Кьолн и Германия – 26-годишния Лукас Подолски. Според медията футболистът вече е договорил личните си условия, остава клубовете да се разберат за трансферната сума. Цената на „принц Полди” в момента според transfermarkt.de е 20 милиона евро.

Аристократичните прякори на двамата подпомагат играта на думи, но зад тях стоят две коренно различни истории – единият си извоюва честта, след като счупи всички възможни рекорди в Арсенал, а другият бе кръстен така от местен вестник заради ежегодния карнавал в Кьолн, където „принцът” играе главна роля. По-късно стана рекламно лице на бисквитките „Принц Роле”, а прякорът му си остана и днес дори го е регистрирал като търговска марка.

Лукас Подолски беше трансферна цел на Арсенал още през миналото лято, но отказа да напусне Кьолн, защото си мислеше, че отборът ще постигне големите си цели. 8 месеца по-късно вече е ясно, че това няма да стане и шефовете му се ослушват за изгодни оферти, защото договорът му изтича през 2013 година, той не иска да го поднови, а те не искат да го изгубят без пари.

Deutschland über alles

Промяната на трансферната политика на Арсенал в посока Германия е добър знак. Може да звучи странно, но единственият, който до момента се възползва пълноценно от „немския пазар”, е Жозе Моуриньо. За две години той напазарува на едро от там – Месут Йозил, Сами Кедира, Нури Шахин и Хамит Алтънтоп. Явно и Венгер най-накрая се е светнал, че това е необработен ресурс.

Немските играчи по дефиниция са „сигурен залог”. Те израстват в школи, където се проповядва прословутата немска педантичност, дисциплинирани са досущ като войници, винаги са готови за игра, а отношението им към професията дава ново измерение на термина „професионалист”. И няма как да е другояче, щом като и в най-забутаното село в Германия има футболно игрище, на което могат да завидят и родните „грандове”.

Интересен факт – от всички 32-ма играчи в националния отбор, които са участвали в мачовете на Бундестима през последната година, само 4-ма не играят в местното първенство. Немската машина за таланти си работи на пълни обороти и благодарение на нея в момента Германия е на 2-ро място в ранглистата на ФИФА.

Затова само за шест месеца Арсен Венгер доведе двама немци в отбора – Пер Мертезакер и Томас Айсфелд. Вторият е офанзивен халф и пристигна в Лондон от Борусия Дортмунд на 31 януари, когато всички фенове очакваха да бъде привлечен краен защитник. До началото на този сезон единственият немец, който бе носил фланелката на „топчиите” под ръководството на Венгер, бе Йенс Леман.

Какво наложи тази промяна в курса?

За пари ли? За много ли?

Изведнъж немските играчи станаха сравнително евтини!

Кевин Гроскройц, 23, който има 3 мача за националния отбор, стана миналата година шампион с Борусия Дортмунд и този сезон има 8 гола и седем асистенции в 32 мача, струва 6 млн. евро. Марсел Шмелцер, 24 (5 мача за националния отбор, цена – 7,5 млн. евро), Ларс Бендер, 22 (3 мача за националния отбор, цена – 11 млн. евро), Марко Марин, 22 (16 мача за националния отбор, цена – 11 млн. евро) и много други талантливи младежи с цена от 1-2 милион евро, които са готови да играят всяка седмица на два предни зъба и кило кръв от окото.

Като допълнение на цената на футболистите, идват и заплатите. Дори прословутата циция Венгер, който трудно вдига мизата на заплатите над 50 хиляди паунда на седмица, може да удвои, дори да утрои сумата, която получават звезди като Марко Ройс или Марио Гьотце, без дори да трябва да се пазари с агентите им.

Изключение правят единствено играчите на Байерн Мюнхен, защото те са достатъчно богат клуб, могат да плащат големи заплати, винаги са в челото на таблицата и играчите им не изпитват нужда да сменят обстановката.

Има и още нещо – Арсен Венгер е роден през 1949 година в Страсбург, но е израснал в Дутленхайм – малко селце в областта Елзас, на границата с Германия. И двамата му родители са французи и поради даденостите на епохата и политическата ситуация по онова време – Франция и Германия не са били първи приятели, той най-вероятно не е бил възпитан в особена любов към съседите на изток. И затова отбягваше до момента немците. Купуваше от Бундеслигата, но само чужденци – Томаш Росицки (Борусия Дортмунд) и Александър Хлеб (Щутгарт).

Явно икономическата ситуация обаче му наложи да надрасне ксенофобията си...

Лост за влияние

Този трансфер по никое време е свързан директно с друга голяма тегоба на Арсенал – изтичащия договор на капитана Робин Ван Перси и отказа му за сега да преговаря за нов. В миналото много от звездите на клуба публично обвиняваха Венгер, че не купува готови играчи, а залага на младежите. Явно мнението на холандеца е същото, а „Професорът” е готов на всичко, за да го задържи в отбора.

Затова трансфер на Подолски в Арсенал ще наклони везните на капитана към Емирейтс, а още едно-две нови и по-важно – известни имена преди края на сезона най-вероятно ще гарантират оставането му.

Не трябва да се забравя, че през лятото е Европейското първенство, на което Германия е един от големите фаворити и добра игра на „принц Полди” ще вдигне цената му още повече.

Монетата има, обаче, и друга страна – тези действия на ръководството на Арсенал могат да се тълкуват като капитулация пред опитите да задържат холандския си топнападател и израз на желанието им да го заместят час по-скоро.

Крайният резултат от сагата ще стане ясен в края на сезона, когато „с президента и треньора ще седнем на по кафе и ще си поговорим надълго и нашироко за бъдещето”, каза Ван Перси пред холандските медии.

Историята показва, че мениджърът на Арсенал е склонен да събира много играчи от една националност в отбора си. Първо беше английската вълна, която завари, след това последва френската, в момента съставът е много пъстър, но май вече идва времето за немски десант в Северен Лондон.

------------------------------------------------

Ако статията ви е харесала, ударете един "like" на страницата на Barsenal във Facebook!

------------------------------------------------