Новата Барселона

От Константин Петров

Забравете за отборите от Манчестър, Лондон, Мадрид, Милано и Париж. В Катедралата в Билбао се роди „Новата Барселона”. Момчетата на Марсело Биелса показаха на света, че футболните запалянковци имат още една причина да се радват на великата игра.

В една незабравима вечер, която беше предшествана от победа в Манчестър и хиляди фенове, спящи в палатки пред „Сан Мамес”, играчите на Атлетик Билбао доказаха, че ефективността на 4-3-3, многото пасове и красивият и нападателен стил вече не са запазена марка само на Барселона. И ако някой се е чудел дали в европейския футбол няма да е скучно, след като звездата на каталунците залезе, той вече може да спи спокойно – Биелса и компания ще ни забавляват.

Като на филм

Развоят на мача приличаше досущ на сценарий на холивудски трилър. Първите 20 минути зададоха тона на филма и ни запознаха с главните (момчетата от Билбао) и второстепенните (играчите на Юнайтед) герои. След това напрежението се вдигна, когато серийният убиец на вратари Йоренте заби гол, който най-вероятно ще се преподава в треньорските школи.

Последваха сцените, в които труповете се роят като мухи, а в някоя от схватките героят изсъсква велика реплика, която остава в главата на зрителя завинаги. Еквивалентът на “Are you talking to me?” и “I’ll be back!” беше пробивът на защитника (!) на баските Ираола, който навърза трима англичани на фльонга, преди да пусне топката покрай гредата на Де Хеа. Скоро след това дойде редът на частичния триумф на главния герой, когато Де Маркос вкара, но антиподът му напомни за себе си и Рууни даде надежда за другата страна.

Все пак очакваният финал се случи и прегракналата публиката остана доволна, чакайки вълнуващото продължение – следваща спирка Гелзенкирхен!

Атлетик Билбао = Барселона

Може на някой да му се стори налудничаво да се сравняват два отбора, които са разделени от 23 точки в класирането на Ла Лига, още повече, когато единият от тях е може би най-добрият, който някога е играл великата игра, но двете победи на момчетата от Билбао над водача (!) и действащ шампион във Висшата Лига Манчестър Юнайтед се равняват единствено на постиженията, които Барселона постигна срещу играчите на сър Алекс Фъргюсън през последните години.

Къде са приликите?

На първо място е треньорът – Хосеп Гуардиола е клонинг на „Лудия” Биелса, а двамата са и много близки приятели. Не случайно треньорът на „каталунците” твърди, че в момента колегата му е „най-добрият треньор в света и е истинско щастие той да бъде с нас в Ла Лига, защото всички можем да се учим от него.” Не отдавна Меси заяви, че ако Пеп напусне клуба, много ще се радва начело на Барса да застане именно „Ел локо”. Аржентинецът проповядва до последната запетайка същия стил на игра, който доведе каталунците до световния връх.

Биелса гледа, диша и живее футбол. Преди мач се затваря в кабинета си и върти срещите на противника до откат. Казват, че когато са му предложили работата в Атлетик, той вече е бил гледал всичките срещи на баските от предишния сезон и е можел да цитира положения и играчи по минути.

Отдадеността му към работата е безгранична, но си има и своите странности – понякога мери игрището с крачки преди началото на мача, за да реши каква формация да използва. Хобито му е да колекционира записи от футболни срещи. Аржентинският нападател Мартин Посе разказва, че Биелса се е появил на сватбата му с касета от мача на Велез Сарсфийлд с Бока Хуниорс и дори бил готов да я гледа.

Но без съмнение най-странното му хрумване е графикът за тренировки. Легендата на Валенсия Робето Аяла споделя, че понякога не е виждал нападателите и полузащитниците в националния отбор с дни, защото Биелса им е насрочвал различни времена за тренировки от тези на защитниците. „Той е новатор и е един от хората, от които съм научил най-много през кариерата ми”, допълва Аяла.

Заради успехите статусът му на треньор в Южна Америка е на жива легенда. Дори стадионът на Нюелс Олд Бойс в Росарио, родният град на „Ел локо”, се казва „Estadio Marcelo Bielsa”.

Но тази голяма чест не променя отношенията му към хората – той е нещо като Фидел Кастро или Уго Чавез на пресконференциите. За него не е проблем да говори с пресата по 3-4 часа, не напуска залата преди да е отговорил и на последния въпрос и никога не фаворизира: „Отношението ми към всяка медия е еднакво – не ме интересува дали става въпрос за най-гледания спортен телевизионен канал или за най-малкия регионален вестник”.

Втората прилика е схемата на игра – 4-3-3. Марсело Биелса я наложи след идването си в Билбао и тя е една от може би най-трудните за овладяване в съвременния футбол. Който не вярва, да попита Арсен Венгер, който вече 4-ти сезон се опитва да я усъвършенства. Проблемът на тази постройка е, че трябва да намериш точните играчи, които да свършат работата.

И докато в Барса разполагат с много пари и възможност да избират измежду най-добрите таланти от целия свят, в Билбао играят само баски! Източниците за трансфери извън собствената им школа са Реал Сосиедад, Еибар (!), Алавес (!) и другите местни отбори.

Подобно на Лацио, където заради ултра дясната агитка допреди няколко години не се купуваха чернокожи, така и на „Сан Мамес” изключително рядко стъпва играч, който не носи баска кръв. Тук причините също са националистични, но този факт, съчетан с модерните реалности във футбола, прави постижението на отбора още по-значимо и достойно за уважение.

Трето – школата. Целият свят възпява Кантерата на Барса, но тази на Атлетик Билбао е не по-малко успешна. Двама световни шампиони – Фернандо Йоренте и Шави Мартинез, както и 90% от момчетата, които победиха Манчестър Юнайтед и в двата мача, са изковани точно там. Интересен факт – легендарният вратар и настоящ спортен директор на Барса Андони Субисарета е неин продукт.

Четвърто – духът на независимост. Както в Барселона, така и в Билбао, когато футболистите гонят топката по тревата, те го правят заради нещо много по-голямо от играта или тях самите. Мотото на каталунците „Повече от клуб” приляга като стражарска марка и на побратимите им баски. И двете области милеят за автономия, искат сами да коват съдбата си, смятат се едва ли не за държава в държавата, имат си дори собствени езици. Единствената разлика тук е, че една „организация” на име ЕТА сложи огромно черно петно върху сепаратистките страсти на баските.

Това са някои от причините, заради които два отбора, които на пръв поглед нямат много общо, всъщност са почти еднакви.

Е, има и разлики – индивидуалният гении на играчите определено е на страната на Барселона. Опитът, който момчетата на Гуардиола имат в Испания и Европа е несравним, но баските имат шанс да наваксат още този сезон в Лига Европа. А класиране за Шампионската лига догодина няма да е нито нелогично, нито незаслужено. В момента те са 7-ми, на 3 точки от четвъртия Малага.

Футболните фенове имат и друга причина за радост – до края на сезона Барселона и Атлетик Билбао ще се срещнат още два пъти – веднъж в мач за първенството и в края на годината във финала за Купата на Краля. И докато първата среща не буди много голям интерес (а трябва), изглежда, че втората ще бъде истински празник за футбола. 

------------------------------------------------

Ако статията ви е харесала, ударете един "like" на страницата на Barsenal във Facebook!

------------------------------------------------