Хамелеонският поглед

От Константин Петров

Лесно е да говорим за Шави Ернандес от днешна перспектива. Фенове, медии, треньори – всички раздават суперлативи за него като детски бонбонки. И няма причина да не е така – през последното десетилетие високият само 170 сантиметра халф се превърна в синоним на професионализъм, отдаденост и точни пасове... Ах, тези пасове... Но за тях по-късно.

За да илюстрирам по-разбираемо що за играч е роденият в Тераса футболист, ще се върна 10 години назад. През 2002 година Барселона гостуваше в Леверкузен на бъдещия вицешампион в Шампионската лига – Байер. През първото полувреме Бербатов мушна един гол с глава и мачът вървеше към победа за „аспирините”. Но „човешкият флипер” не мислеше така – през второто полувреме собственокрачно Шави се подигра с Карстен Рамелов и Берн Шнайдер (тогава ярко светещи звезди), като ги разнасяше наляво надясно по терена като народна песен. Пасове – пасове – и пак пасове, докато немците не започнаха да си настъпват езиците.

Срещата завърши 1:2 за „каталунците”, а аз никога няма да забравя думите на коментатора по немския канал RTL, който, с типичния за германците маниер на горд губещ, промълви в микрофона секунди преди края на мача: „[…] този Шави Ернандес... Уважаеми зрители, гледате един от най-добрите... Не! Най-добрият играч на позицията си в целия свят.” Все пак, ако немците ще падат, трябва да е само от най-добрите. Дали от честолюбие или искреност, този коментатор беше първият, който сложи такъв етикет на Шави Ернандес.

Но позиция... Каква позиция? Дефанзивен халф, плеймейкър, офанзивен полузащитник, фалшива деветка... Да се опиташ да вкараш Шави в стереотипен футболен пост е все едно да напаснеш квадратен предмет в кръгла формичка. Истината е, че в модерния футбол има позиция за него, но той сам си я създаде – това е позицията „Шави”. В какво се изразява? Много просто – между двете наказателни полета има 60-тина метра и в тях той е царят.

Шави е нещо като Мария Гроздева на футбола – погледът и изпълнението му са толкова прецизни, че и отбор часовникари биха му завидяли: „Моята работа е да търся свободни пространства. По цял ден. Винаги търся.” Сигурно е много забавно да го наблюдавате как изпреварва колите по магистралата с прецизността, с която подава на крака на съотборник между 5-ма защитници. И го прави без видимо усилие. Способността му да води футболен мач все едно разхожда детето си в парка, му донесе редица прякори като „диригент”, „маестро”, „кукловод” и т.н. Най-красноречив обаче е „хамелеонски поглед” – играе, все едно има очи на гърба си.

Ако някой заслужава да бъде наричан „мистър Барселона” повече от Карлес Пуйол, това определено е Шави Ернандес. Той е представител на „Школата на моногамните”. За него не съществува друг клуб, освен Барса. Откакто постъпва в академията на отбора, когато е на 11 години, до днес, а най-вероятно и докато има сили да ходи и диша, той ще е „куле”.

Мислите си, че купите и наградите, които е спечелил, са му завъртяли главата? Напротив – той е единственият, когото няма да видите да се шири в огромен палат и да кара шест различни коли. До ден днешен живее с родителите си в семейния им дом в Тераса и спи в детската си стая. Единственото нещо, което го вълнува, е футболът. Затова наскоро бившият президент на клуба Жоан Лапорта каза, че някой ден Гуардиола ще е президент на Барселона, а Шави ще е мениджър на мъжкия отбор – „Той е феноменален, освен това е и много добър човек.”

Това твърдение не изглежда толкова невероятно, като се има предвид връзката, която имат двамата. За никого не е тайна, че Шави бе в основата на „тики-така”-та на Пеп. И за всички е видно, че когато той не е на терена, часовникът на Барса не „тик-така” толкова плавно. Същото е и в националния отбор. Ако има нещо, което ни стана 100% ясно това лято, то е, че схемата на Барса е много трудно приложима другаде, когато не разполагаш с Меси. Но няма ли го Шави – мисията е невъзможна.

„Не съм силен, не съм бърз, не мога да правя трикове. Аз съм играч от улицата.”, казва той за себе си. „Без съотборниците ми и малко пространство за нищо не ставам”. Дани Алвеш обаче не мисли така: „Знаете ли, докато всички ние живеем в настоящето, Шави вижда и прави нещата, все едно е в бъдещето. Той ни доказва как малките, но умни мъже, могат да играят брилянтно.”

Халфът вече е в този етап от кариерата си, в който всеки път, когато стъпи на терена, имате чувството, че пак ще подобри някой рекорд – дали за най-много пасове, най-много мачове, най-невероятни асистенции, най-много пробягано разстояние, най-много счупени кръстове на защитници...

Две генерации плеймейкъри

„Това е човекът, който ще ме пенсионира някой ден”, споделя Хосеп Гуардиола, когато вижда младия Шави в игра. И не е далеч от истината. Когато Пеп напуска Барселона през 2001-ва година, Шави вече държи в ръцете си юздите на халфовата линия на отбора, освен това е и испански национал. Но все още не е играчът, когото познаваме днес. Отредена му е по-дефанзивна роля – тази, която в момента се изпълнява от Серхио Бускетс. Този факт не повлиява на броя на наградите, които нарежда в шкафа над леглото си. Няма да стигне мястото, за да ги изброя, затова ще трябва да ми повярвате – много са и са най-разнообразни.

Обаче не всичко е цветя и рози. Шави не е Гуардиола и в крайна сметка именно тази разлика и невъзможността му да замести напълно идола на „каталунската” публика довежда до лоши чувства от страна на феновете, които днес го боготворят. В един момент той дори е бил на косъм да приеме оферта от Милан. Всички са го съветвали да го направи, но той е послушал сърцето си и остава в Барселона.

Преди да стигне до върха, обаче, Шави изживя с пълна сила разочарованието, с което всеки професионален спортист рано или късно се сблъсква – тежката контузия. По време на тренировка през 2006-та година той скъса кръстните връзки на лявото си коляно и чу присъдата, която никой футболист не иска да чува – 6 месеца извън терена и тежка рехабилитация. Сълзите в очите на съотборниците му и кадрите как го изнасят от терена предполагаха, че някой е умрял, а не просто „изкълчил коляното си”.

Шави е печелил всичко... Буквално!

Изживял и този труден момент, Шави се завърна по-добър от всякога – и дължеше възхода си на едно единствено елементарно, но толкова проникновено треньорско решение – „мръдни 20 метра напред и стреляй повече към противниковата врата!”. Да, тези думи на Франк Рийкард са причината днес да гледаме „този” Шави. Въпреки някои противоречия с холандеца, точно под неговото ръководство започна трансформацията на грозното дефанзивно пате в красивия офанзивен лебед. Останалото е история...

Най-добър играч на Евро 2008, ШЕСТ титли с Барса през сезон 2008/09, световен шампион през 2010-та, с огромна заслуга за историческата защита на Европейската титла на Испания това лято и разбира се – част от идеалния отбор на Sportcafe! Шави има 23 златни медала и вече спокойно може да каже, че е спечелил всичко във футбола. А ние – че сме гледали един от най-добрите полузащитници, обличали някога футболно трико.

Текстът е част от поредицата на Sportcafe.bg "Идеалният отбор на Евро 2012". Очаквайте скоро портрет и на Андрес Иниеста.
------------------------------------------------

Ако статията ви е харесала, ударете един "like" на страницата на Barsenal във Facebook!

------------------------------------------------