Et tu, Robin…

От Константин Петров

"И ти ли, Бруте..."

„И ти ли, Бруте...” промълвява Гай Юлий Цезар, преди безжизненото му тяло да се строполи на земята, прободено от кинжалите на предателите. Представям си, че думите на Арсен Венгер снощи не са се различавали много от тези на римския владетел. Неговият най-приближен човек, пастрок и предводител на императорската свита заби камата си толкова дълбоко, колкото до момента не беше влизала дори чекийката на галския евнух Тапир „Юда” На$ри.

„Уважавай името отпред на фланелката и те ще уважават името на гърба й!”, казваше Тони Адамс. Е, не остана и следа от онова уважение, което феновете имаха към името на гърба на тениската с номер 10. Робин може да забрави за статуята, която най-вероятно щеше да получи, ако беше останал и извел Арсенал до някоя титла. Футболистите идват и си отиват, любовта и уважението на феновете - също.

Да, Ван Перси можеше да си тръгне и по друг начин. Можеше да си трае, докато Венгер и Газидис успеят да го договорят за някаква баснословна сума от сорта на 30 милиона паунда, която в момента изглежда химерна. Защото другите клубове не ядат доматите с колците и няма да платят надутата цена, която платиха за На$ри, щом РвП сам иска да напусне.

Едва ли има някой, който си мисли, че бившият вече капитан на „артилеристите” не е изиграл последния си мач с оръдие на гърдите. Ако все пак се престраши да излезе на терена, дори и за да каже „чао”, 8 години аплодисменти и песни за него ще бъдат заместени от това, което получава галският „Юда”. Дестинацията на холандеца е 90% ясна – небесносинята част на Манчестър.

Казусът с Ван Перси е показателен за късата памет на съвременните футболисти. С малки изключения всички търсят големите заплати и високите премии. Подушил миризмата на зелено, Капитан Вантастик изведнъж забрави за всичките моменти, когато Арсенал и мениджърът бяха зад гърба му:

Един „незначителен” случай през 2005-та, когато 21-годишният тогава хлапак беше на косъм от затвора, заради обвинения в изнасилване. Контузиите, които цял живот го преследват, са главната причина медицинската база на Арсенал да е оборудвана като най-модерен хибрид между болница и лаборатория на НАСА. И най-важното – Венгер го направи играч от световна класа. Това са негови думи, не мои. В интервю през ноември 2011-та, когато летеше в небесата и чупеше рекорд след рекорд, Робин каза: „Толкова съм благодарен, че го срещнах!”

Предателството на Ван Перси нямаше да е предателство, ако беше подписал нов договор и въпреки това си беше тръгнал догодина (като Анри). Нямаше да е предателство, ако си беше мълчал и беше оставил Иван Газидис да търси добра сделка (като Фабрегас). Нямаше да е предателство, ако не идваше след първия му сезон, който не пропусна наполовина заради контузии. Нямаше да е предателство, ако не твърдеше, че „[…] не бих искал да влизам в повече подробности, но с г-н Венгер сме на различни мнения как клубът трябва да се развива […]”. Нямаше да е предателство, ако не идваше в единствения момент от кариерата му, когато Арсенал, съотборниците, мениджърът и феновете наистина имат нужда от него.

Благодаря за нищо, Робин.

------------------------------------------------

Ако статията ви е харесала, ударете един "like" на страницата на Barsenal във Facebook!

------------------------------------------------