Футболист на вселената

От Константин Петров

Това е историята на най-великата трансферна сага във всички вселени, паралелни светове и черни дупки.

Това е една история с известно начало, но много неясен край! Денят е 28 декември 2011 година. Премиерът е спечелил поредните избори, този път за Футболист на годината и гордо и заслужено е приел приза пред втрещените погледи на реални играчи, треньори и няколко марсианци, които при обявяването на победителя напускат залата и си мънкат под носа: „Е тея съвсем си е*аха майката, ние се махаме!”

Имам едно предложение – скаутите на Барселона, Реал, Арсенал и Манчестър да си посипят главата с пепел, да си плюят в пазвата, колективно да си подадат оставките и да последват инопланетяните, защото явно за тях няма място на земята, след като им убягва този титан на съвременния футбол. Докато толкова дълго време той е бил под носа им (средно с 23 милиона телевизионни изяви дневно), те са гледали някакви ритнитопковци по Бразилия и Африка.

Но да се върнем към историята. След наградата логично следва трансфер. Ето едно предположение как ще се развие той.

В Гранитната зала на Министерски съвет се събират тристранката (д-р Ицата, Лъчо Танев и Гонзо, който още жали загубата от „Тигрите” с 18:12) vs. ескадрила от мениджъри, спортни директори и финансисти. „Имаме едно единствено изискване”, започва преговорите На Хонориса Каузата, „Да му е*а майката – Меси, Роналдо, Видич, Шнайдер, Силва, Буфон, Руни и Ван Перси в един отбор, за да може Талантът да оглави атаката, мама му д**ба. Иначе няма сделка! Оправяйте се или вървете на п*$ка си майчина! Живи и здрави, пед*^*си долни!”

След кратко неразбирателство между преводачите как точно да обяснят на мениджърите къде ги праща Доктора, избухва война как ще паснат в една схема всичките играчи. Талантът пише резолюция до Пената, а той отговаря от избата: „Пуснете единия, другия и третия в защита, а останалите знаят какво да правят!” Следва консенсус по предложението, в името на футбола се сформира нов отбор, Гуардиола дръпва една реч и предлага Пенев за треньор, защото само той може да опише такава стратегия.

Сър Алекс е съгласен, Моуриньо просто е така за спорта – не е. Шотландецът хвърля пица по него, той ловко се отдръпва, тя пада на земята, а отнякъде се появява Дянков, който гепи едно парче и победоносно вдига ръце: „Това е за земеделците!”

Междувременно мълчаливият до този момент Гонзо промълвява: „Тая явно много ще се проточи...” и с премерено движение отхвърля оковите на дънките си, оставайки по... черни слипове. „Тея са онея”, смигва той на Таланта, „нося ги на важни срещи за късмет.” Дали не са били за пране по време на годините му зад граница...

В крайна сметка се постига принципно съгласие за трансфера, но остава въпроса за цената. „Искаме 20 милиона евро, Бдин в Шампионската лига и България на три морета!”, заявява Лъчо Танев. „Хъ-хъм!”, прочиства си гърлото Цветанов от ъгъла на залата. „А, да!”, сеща се мениджърът, „Плюс 5 милиона за бюджета на МВР и 2 апартамента, от евтините...”

„Разумно предложение”, мисли си шейх Мансур. Купува Македония, Гърция и Албания, прехвърля ги на ЕТ „Република България” при столичен нотариус със съмнителна репутация и сделката е факт. Всички се съгласяват, че Бдин ще има нужда от време за обиграване преди да влезе в Шампионската лига, но Мишел Платини лично поема отговорност до 3 години видинчани да са на финал.

Така новият отбор вече си има играчи и треньор, остава да му намерят дом и да му прережат лентата. Решават да построят нов мултифункционален стадион с капацитет 2 милиона седящи и пиещи места. Съоръжението ще става и за кърлинг, шахмат, конна езда, писта за Формула 1, подводница, хеликоптер (от онея скъпите), житна нива (ако американците скапят Добруджа) и ще се намира на пресечната точка на всички магистрали в света – сиреч в Банкя!

„Как ще се казват тея мастити п*тки, мама им д*^ба?”, сеща се Алма Му Матерна. Талантът, който до този момент не е обелил ни вопъл ни стон, се изправя и залата затихва... „Ъ-ъ-ъ, Конгречулейшънс?!?!”, пита заповедно той.

Имаме сделка!

------------------------------------------------

Ако статията ви е харесала, ударете един "like" на страницата на Barsenal във Facebook!

------------------------------------------------

-----------------------------------------------

Update: 30.11.2011 година

Един ден след публикуването на статията в Webcafe 450 души вече я бяха лайкнали... :) Уау!
--------------------------------------------------
Update: 2.12.2011 година

Броят на "лайк"-овете вече е 550, а статията получи и първата си печатна публикация:

В-к "Марица", 30 ноември 2011 година