Договорът му изтича през лятото. Има право да води преговори
с когото си иска. Заплатата му не може да се причислява като „непосилна” за
Арсенал.
Той е единственият нападател във Висшата лига, който прилича
на Денис Бергкамп. Не само по стойка, но и по техника, поглед върху играта,
„докосване” на топката и подаване.
А всички толкова много обичаха Денис...
Бербатов може да е втори нападател, може да е на върха. Може
да изнася топката, може да я задържа, да я разпределя, да я пази, да се бори за
нея, да играе с глава. И на всичкото отгоре го прави добре.
Бер-батов дори започва като Бер-гкамп...
В Арсенал той ще е сигурният втори избор, в Юнайтед дори
Чичарито и Уелбек се чудят защо играят те, а не Бербо.
Е, има един проблем – Тотнъм. Бербатов е човек на честта и е
малко вероятно да облече трикото на кръвния враг на „белите” от Уайт Харт Лейн.
Все едно да сложи екип на „Левски”. Но пък и феновете на „Спърс” имат 35
милиона причини да не му се сърдят. Плюс това не се вижда да освиркват
Адебайор...
Едва ли пък и някой на Емирейтс ще е много против, ако
българинът замести Шамак и Парк.
Казват, че една картина може да изрази много повече,
отколкото 1000 думи...
„Не виках по
мениджъра в неделя”
„Нека сме наясно!
Не виках по мениджъра в неделя. Просто бях тъжен, че Алекс
напусна терена, защото той беше асистирал за единствения ни гол до момента.
Не поставих под въпрос преценката му. Знам, че не е моя работа да разисквам
действията на Арсен Венгер. Той е мениджърът, той взима решенията и това е –
точка по въпроса. Отдавна работя с него и знам, че зад неговите решения винаги
има уважителна причина, какъвто беше и случаят в неделя. Когато Арсен прави
нещо, то е основано на много информация, която другите може и да не знаят и той
никога няма да ни предаде. Затова аз толкова много му се възхищавам.
Както той сам каза след мача, няма нужда да обяснява смените си на никого. Беше
прав, когато припомни, че върши тази работа от 30 години, правил е 50 хиляди
смени и няма нужда да се оправдава за нито една от тях.
Той има цялата информация, знае, когато някой играч има лека контузия, или е
бил болен, или се изморява. Забележителният успех на Арсен във футбола е
достатъчно доказателство, че основава решенията си на база знание и опит. Алекс
Окслейд-Чембърлейн имаше контузия в прасеца. Ние не знаехме това, но мениджърът
го знаеше и го смени с Андрей Аршавин.
Аз страшно много уважавам и се възхищавам на Арсен Венгер. Той е един от
най-добрите футболни треньори в света, с брилянтно и успешно досие в Арсенал.
Без него аз нямаше да съм тук, нямаше да съм играчът, който съм в момента.
Нямам никакви проблеми нито с него, нито с клуба. Не искам ситуацията да бъде
разбрана погрешно. Няма никакъв проблем, няма никакъв конфликт, няма никакви
противоречия. Мениджърът го знае, аз го знам и играчите го знаят. Но е важно
феновете и всички други също да го разберат.
Ние всички сме отдадени на идеята да донесем успех на клуба. Не сме се предали
в битката за топ 4, в никакъв случай. Загубата от Юнайтед е удар, но не е
нокаут. Заради начина, по който се развива сезона, е сигурно, че до края ще има
още много изненади. Има още много мачове и преди сме се съвземали от подобни
моменти, ще го направим пак. Затова тези, които ни отписват, грешат. Това все
още може да бъде много добър сезон за нас. Пред нас все още са Купата на
Футболната асоциация и Шампионската лига. Ще дадем 100%, за да спечелим един от
двата трофея, а защо не и двата.
Нека бъдем единни и продължим да се борим.”
Това е – 414 думи (на български, на английски са 499).
Прочувственото обръщение на капитана на Арсенал към феновете
на отбора и всички останали, които видяха жестоката гримаса на отчаяние и яд,
изписала се на лицето му, последвана от едно красноречиво „Не-е-е!”, когато
разбра, че Алекс Чембърлейн напуска игра. Или причината беше, че Аршавин влиза?
Или беше нещо по средата?
Според собствените му думи, Ван Перси не е викал по
Венгер... А по кого тогава?
Всеки, който някога е играл отборен спорт, знае за тези
моменти – импулсивно обвиняваш съотборника си и треньора за нещо лошо, което се
е случило, въпреки че дълбоко в теб знаеш, че не трябва да го правиш. Някои си
мънкат под носа, други го казват директно в лицето. Ван Перси е от вторите.
Стига един бърз поглед върху историята му в Арсенал и
Холандия, за да се види, че той няма задръжки, когато трябва да си покаже
рогата. Дори за подобна постъпка си изкара жълтия картон в неделя.
Затова словото му звучи като извинение на провинил се
ученик, на когото класният му е набил манерката, защото си е позволил да каже на
всеослушание, че решението и отговора на задачата са грешни.
Но ако промяната в отбора не идва от треньора, тя трябва да
дойде от капитана. Ван Перси го усеща и го изпита срещу Юнайтед, когато Рамзи,
Уолкът и Росицки за пореден път бяха безпомощни. За щастие на терена имаше и едно
момченце, което летеше заедно с него... Докато не му подрязаха крилата. С оглед
на това, което показа, той нито беше болен, нито го болеше нещо.
Легендата на „артилеристите” Иън Райт споделя: „Разбирам
защо Робин беше гневен от смяната. Той е под огромно напрежение да вкарва и
видя Алекс Окслейд-Чембърлейн като свой помощник.”
Освиркванията от трибуните също бяха ясно послание: „За
пореден път не разбираме какви ги вършиш, Арсен!” И толкова красноречиво
съвпаднаха с настроението на капитана.
Наследникът на Лари Кинг – Пиърс Морган, който е заклет фен
на Арсенал и коментираше мача за американския FOXSports, написа в своя туитър
след последния съдийски сигнал: „Да се успокоя? Тази смяна може да ни коства
първенството, място в топ 4, 20 милиона паунда и Робин Ван Перси!” По-късно
добави: „Не обръщайте внимание на моя гняв! Но не игнорирайте този на капитана
– той е много по-показателен!”
